доизкусурили

Речник на българския език

1. доизкусурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизкусурили е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизкусурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизкусурили е производна форма на доизкусуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).