доизкусурила

Речник на българския език

1. доизкусурила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизкусурила е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизкусурила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизкусурила е производна форма на доизкусуря (мин. деят. св. прич. ж. р.).