доизкусурил

Речник на българския език

1. доизкусурил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкусурил е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкусурил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизкусурил е производна форма на доизкусуря (мин. деят. св. прич. м. р.).