доизкусурели

Речник на българския език

1. доизкусурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизкусурели е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизкусурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизкусурели е производна форма на доизкусуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).