доизкачило

Речник на българския език

1. доизкачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкачило е производна форма на доизкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизкачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизкачило е производна форма на доизкача (мин. деят. св. прич. ср. р.).