доизкарвало

Речник на българския език

1. доизкарвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкарвало е производна форма на доизкарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизкарвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкарвало е производна форма на доизкарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизкарвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизкарвало е производна форма на доизкарвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизкарвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизкарвало е производна форма на доизкарвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).