доизкараха

Речник на българския език

1. доизкараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизкараха е производна форма на доизкарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизкараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доизкараха е производна форма на доизкарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).