доизкарах

Речник на българския език

1. доизкарах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

доизкарах е производна форма на доизкарам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доизкарах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доизкарах е производна форма на доизкарам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).