доизкарало е

Речник на българския език

1. доизкарало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкарало е е производна форма на доизкарам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизкарало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкарало е е производна форма на доизкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизкарало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкарало е е производна форма на доизкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).