доизкарали

Речник на българския език

1. доизкарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизкарали е производна форма на доизкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизкарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизкарали е производна форма на доизкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизкарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизкарали е производна форма на доизкарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизкарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизкарали е производна форма на доизкарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).