доизкарала

Речник на българския език

1. доизкарала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизкарала е производна форма на доизкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизкарала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизкарала е производна форма на доизкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизкарала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизкарала е производна форма на доизкарам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизкарала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизкарала е производна форма на доизкарам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).