доизкара

Речник на българския език

1. доизкара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизкара е производна форма на доизкарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизкара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизкара е производна форма на доизкарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизкара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизкара е производна форма на доизкарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).