доизказало

Речник на българския език

1. доизказало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизказало е производна форма на доизкажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизказало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизказало е производна форма на доизкажа (мин. деят. св. прич. ср. р.).