доизказал

Речник на българския език

1. доизказал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизказал е производна форма на доизкажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизказал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизказал е производна форма на доизкажа (мин. деят. св. прич. м. р.).