доизиграл е

Речник на българския език

1. доизиграл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизиграл е е производна форма на доизиграя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизиграл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизиграл е е производна форма на доизиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).