доизиграло е

Речник на българския език

1. доизиграло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизиграло е е производна форма на доизиграя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизиграло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизиграло е е производна форма на доизиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).