доизиграло

Речник на българския език

1. доизиграло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизиграло е производна форма на доизиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизиграло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизиграло е производна форма на доизиграя (мин. деят. св. прич. ср. р.).