доизиграли

Речник на българския език

1. доизиграли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизиграли е производна форма на доизиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизиграли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизиграли е производна форма на доизиграя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).