доизигравал е

Речник на българския език

1. доизигравал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизигравал е е производна форма на доизигравам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизигравал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизигравал е е производна форма на доизигравам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизигравал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизигравал е е производна форма на доизигравам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).