доизигравал

Речник на българския език

1. доизигравал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизигравал е производна форма на доизигравам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизигравал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизигравал е производна форма на доизигравам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизигравал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизигравал е производна форма на доизигравам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизигравал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизигравал е производна форма на доизигравам (мин. деят. несв. прич. м. р.).