доизживяло е

Речник на българския език

1. доизживяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизживяло е е производна форма на доизживея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизживяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизживяло е е производна форма на доизживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).