доизживяло

Речник на българския език

1. доизживяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизживяло е производна форма на доизживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизживяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизживяло е производна форма на доизживея (мин. деят. св. прич. ср. р.).