доизживял

Речник на българския език

1. доизживял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизживял е производна форма на доизживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизживял — мин. деят. св. прич. м. р.

доизживял е производна форма на доизживея (мин. деят. св. прич. м. р.).