доизживели

Речник на българския език

1. доизживели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизживели е производна форма на доизживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизживели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизживели е производна форма на доизживея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).