доизживеел

Речник на българския език

1. доизживеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизживеел е производна форма на доизживея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизживеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизживеел е производна форма на доизживея (мин. деят. несв. прич. м. р.).