доизгълтаха

Речник на българския език

1. доизгълтаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизгълтаха е производна форма на доизгълтам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизгълтаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доизгълтаха е производна форма на доизгълтам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).