доизгълтах

Речник на българския език

1. доизгълтах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

доизгълтах е производна форма на доизгълтам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доизгълтах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доизгълтах е производна форма на доизгълтам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).