доизгълтало е

Речник на българския език

1. доизгълтало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизгълтало е е производна форма на доизгълтам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизгълтало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизгълтало е е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизгълтало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизгълтало е е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).