доизгълтали

Речник на българския език

1. доизгълтали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизгълтали е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизгълтали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизгълтали е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизгълтали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизгълтали е производна форма на доизгълтам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизгълтали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизгълтали е производна форма на доизгълтам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).