доизгълтал

Речник на българския език

1. доизгълтал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизгълтал е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизгълтал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизгълтал е производна форма на доизгълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизгълтал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизгълтал е производна форма на доизгълтам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизгълтал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизгълтал е производна форма на доизгълтам (мин. деят. несв. прич. м. р.).