доизгълта

Речник на българския език

1. доизгълта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизгълта е производна форма на доизгълтам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизгълта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизгълта е производна форма на доизгълтам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизгълта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизгълта е производна форма на доизгълтам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).