доизградяло

Речник на българския език

1. доизградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизградяло е производна форма на доизградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизградяло е производна форма на доизградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).