доизградил

Речник на българския език

1. доизградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизградил е производна форма на доизградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизградил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизградил е производна форма на доизградя (мин. деят. св. прич. м. р.).