доизготвило

Речник на българския език

1. доизготвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизготвило е производна форма на доизготвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизготвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизготвило е производна форма на доизготвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).