доизбършело

Речник на българския език

1. доизбършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизбършело е производна форма на доизбърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизбършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизбършело е производна форма на доизбърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).