доизбършели

Речник на българския език

1. доизбършели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизбършели е производна форма на доизбърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизбършели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизбършели е производна форма на доизбърша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).