доиграло

Речник на българския език

1. доиграло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доиграло е производна форма на доиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доиграло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доиграло е производна форма на доиграя (мин. деят. св. прич. ср. р.).