дозирало

Речник на българския език

1. дозирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дозирало е производна форма на дозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дозирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дозирало е производна форма на дозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дозирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дозирало е производна форма на дозирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дозирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дозирало е производна форма на дозирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).