дозирал

Речник на българския език

1. дозирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дозирал е производна форма на дозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дозирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дозирал е производна форма на дозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дозирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дозирал е производна форма на дозирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дозирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дозирал е производна форма на дозирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).