дозатворил

Речник на българския език

1. дозатворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дозатворил е производна форма на дозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дозатворил — мин. деят. св. прич. м. р.

дозатворил е производна форма на дозатворя (мин. деят. св. прич. м. р.).