доехтяла

Речник на българския език

1. доехтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доехтяла е производна форма на доехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доехтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доехтяла е производна форма на доехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доехтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

доехтяла е производна форма на доехтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доехтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доехтяла е производна форма на доехтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).