доехтял

Речник на българския език

1. доехтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доехтял е производна форма на доехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доехтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доехтял е производна форма на доехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доехтял — мин. деят. св. прич. м. р.

доехтял е производна форма на доехтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доехтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доехтял е производна форма на доехтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).