доели

Речник на българския език

1. доели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доели е производна форма на доя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доели е производна форма на доя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).