додялало

Речник на българския език

1. додялало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додялало е производна форма на додялам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. додялало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додялало е производна форма на додялам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. додялало — мин. деят. св. прич. ср. р.

додялало е производна форма на додялам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. додялало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

додялало е производна форма на додялам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).