додъвквало

Речник на българския език

1. додъвквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додъвквало е производна форма на додъвквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. додъвквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додъвквало е производна форма на додъвквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. додъвквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

додъвквало е производна форма на додъвквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. додъвквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

додъвквало е производна форма на додъвквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).