додеряло

Речник на българския език

1. додеряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

додеряло е производна форма на додера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. додеряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

додеряло е производна форма на додера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).