додерете

Речник на българския език

1. додерете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

додерете е производна форма на додера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. додерете — повелително наклонение, мн. ч.

додерете е производна форма на додера (повелително наклонение, мн. ч.).