догряха

Речник на българския език

1. догряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

догряха е производна форма на догрея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. догряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

догряха е производна форма на догрея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).