догризвал

Речник на българския език

1. догризвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догризвал е производна форма на догризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догризвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догризвал е производна форма на догризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. догризвал — мин. деят. св. прич. м. р.

догризвал е производна форма на догризвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. догризвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

догризвал е производна форма на догризвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).