догрелият

Речник на българския език

1. догрелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

догрелият е производна форма на догрея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. догрелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

догрелият е производна форма на догрея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).